Продължаваме рубриката “Учителите на България” с историята на дългогодишен начален учител от гр. Бяла. 

Виляна Димитрова е начален учител в гр. Бяла, Русенско. И така вече 33 години!

Всичко започва, когато в първи клас среща първата си учителка - г-жа Величка Деликоцева. Инициалите - В. Д. - на двете  съвпадат и детското съзнание на Виляна приема това като знак, че ще стане учител и ще се подписва с В. Д. в ученическите тетрадки.  

Така и става. Завършва специалност “Начална педагогика” в Шуменския университет “Константин Преславски”, специализация “Изобразително изкуство”. Афинитетът към изкуството се проявява още в ученическите ѝ години, когато се увлича по художествената фотография. Вдъхновява я учителят по физика Коста Чолаков, който тогава млад специалист завладява детските сърца с професионализма, с емоцията си, въвлича я в магията на фотографията, формира усета ѝ към красота. Виляна участва във фотографски конкурси и изложби, но мечтата й да се занимава с фотография отстъпва пред педагогиката. Тя става нейна съдба, която до ден-днешен следва с много любов.

Никога няма да забрави емоцията от първите учителски дни. Получила предложение да остане в Шумен като базов учител, което приема като голяма оценка, но все пак предпочита родния си град. Като млад педагог е назначена в красивото селце Дряновец, където пет години преподава на деца от различен етнически произход, а по-възрастните колеги я приемат и напътстват като свое дете. Набрала опит и увереност, г-жа Димитрова вече 28 години е част от ятото, наречено Начално училище “П.Р. Славейков” в гр. Бяла. Училище със 105-годишна история.  Следва стъпките на Славейков и работи за неговия престиж и щастливи възпитаници. 

За своите ученици г-жа Димитрова казва, че държи преди всичко да е приятел с тях, а после и всичко останало. “Менталната ми възраст е все още на 8-10-годишна, защото съм приятел с тях”, смее се тя. Няма да забрави един уникален момент в живота си. На рождения ѝ ден звъни телефонът, чува се мъжки глас, а след това зазвучава и тънко детско гласче - баща и син, и двамата нейни ученици, се обаждат заедно да честитят на своята първа учителка! Такива моменти дават неимоверна емоция и заряд на всеки преподавател. Работата на учителя носи щастие, но и предизвикателство, защото не приключва с края на часовете. У дома Виляна е майка на две пораснали дъщери и те примирено делят любовта ѝ с поне още 20 деца.

Моята обич не е във вертикала, а в хоризонтала, споделя учителката.  Създава си сама традицията да посреща и изпраща с писмо учениците си. Пише лично до всеки един за добре дошъл в първи клас и отново в навечерието на абитуриентския бал, независимо в кое училище е. Чувства, че така е правилно, иска да види своите деца реализирани и безкрайно им се радва, защото за нея остава привилегията да е техен пръв учител. Сред порасналите нейни ученици има и лекари, и европейски спортни шампиони, но за нея те си остават деца, а техните успехи са нейната награда. Срещайки се, следва  топла прегръдка и „Обичам Ви”, защото любовта, раздавана през годините, е раждала малки величия. 

Г-жа Димитрова определя изминалата учебна година като много необичайна, такава, която ще остане в историята на българското образование. Пандемичната обстановка се променяла всеки ден. След първоначалното стъписване продължили с професионализма, с който до този момент са работили. Като награда приела думите на една майка, която ѝ казала: “Знаете ли, за пръв път разбрах каква е вашата професия, защото аз с две деца се справям много трудно, а вие успявате  с 20.” При завършването на учебната година получила грамота от родителите с поетичен текст за живота през дистанционното обучение, която завършва с признанието за нея като “достоен техен пример за подражание”. “Благодаря  на родителите за подкрепата, грижата и куража, които вдъхваха на нас и на децата. Сработихме се в невероятен екип и се гордея с това”, с признателност казва г-жа Димитрова. През юни получава и признание от фондация „ Възраждане” за участие в конкурса „Стани учител за пример” под наслов „Заедно можем всичко”. Това я радва, защото е затвърдила убеждението си, че България е родина на отговорни деца и учители с буден дух и че всяко усилие си струва. 

За своите колеги говори с възхищение, защото, когато работиш с професионалисти, с които гледаш в една посока, и си стъпил здраво на земята, магията образование няма как да не се случи. От тази година НУ “П.Р. Славейков” е иновативно училище с прекрасна материална база. Работят с електронни дъски, мултимедийни продукти, електронни учебници, „Уча се”, IZZI. Имат два  интерактивни тъч дисплея, правят електронни уроци. Именно тази база и работата с новите технологии им помага при въведеното извънредно положение. В Бяла, въпреки че е малък град, иновативните училища са три, с гордост добавя Виляна.

Вълнува я темата за бъдещето на българското училище. Но независимо как ще протече новата учебна година, г-жа Димитрова е убедена в едно - тя ще продължи да бъде до своите ученици по пътя напред. Когато полагаш основи на нещо, е хубаво да държиш ръка, затова  и оставаш незабравим. Учител ли си, такъв си за цял живот!