За учителската професия се смята, че е призвание, избор за цял живот. Работата на педагогическите специалисти, които се грижат за деца със специални образователни потребности (СОП), е по-специфична и свързана с редица предизвикателства. Тук обучението не започва само с азбуката и смятането, а и с основните битови навици, които възпитаниците трябва да научат от педагозите в центъра. Учителите са и възпитатели, и родители, и приятели с децата, които са по-различни и се нуждаят от още по-голяма подкрепа. Работата не е лесна и изисква огромна посветеност и себеотдаване.

Центърът за специална образователна подкрепа (ЦСОП) “Васил Левски” в град Ловеч е такова учебно заведение, където работят отдадени професионалисти и хора с големи сърца. Там три различни житейски истории се преплитат, обединени в една обща кауза - поверените им деца със СОП да постигнат напредък и да имат шанс в живота.

Виолета Станчева е старши учител в Центъра за социална и образователна подкрепа - Ловеч, от 6 години. 34-годишният й професионален опит е свързан с учителската професия, която е нейната осъществена детска мечта. Завършва “Педагогика” във Велико Търново и “Социална педагогика и социализация на деца в риск”. Има опит както в общообразователно училище, така и в социална институция. За известен период е директор в дом за деца, лишени от родителска грижа, и след закриването му става част от ЦСОП - Ловеч. Нейният опит в двата вида институции става ценно допълнение на сплотения екип там. “В центъра на първо място е образованието, но и възпитанието, и социализацията, включително изграждане на навиците”, обяснява Виолета Станчева. Педагозите полагат големи усилия, за да социализират и възпитават тези деца, но това е дълъг и нелек процес. “Тази професия изисква да си всеотдаен към децата, всяко е различно като интереси, възможности, характер, но учителят трябва да влезе в душата, да спечели доверието им.”

Когато близките й я питат не й ли е трудно, Виолета отвръща само с кротка усмивка, защото носи в себе си истински стремеж да бъде полезна и да види, че тези деца се развиват и напредват.

Част от задружния педагогически екип на училището е и Грета Маркова, старши учител, с 16 години стаж в Центъра. Завършва “Детска начална педагогика” във Великотърновския университет и придобива магистърска степен по “Специална педагогика” в Софийския университет. Грета винаги е работила като учител, така както си е представяла още като дете, когато импровизира учебен процес в игрите си. Съпругът й също работи в сферата на образованието. “Учители сме по природа”, казва за семейството си Грета, уверена, че е тръгнала по правилния за нея път. Подхожда с любов и сърце към всички деца в Центъра, познава всяко от тях, неговата специфика и конкретна нужда от внимание и грижа. В работата й помага дългогодишният й опит и мотивацията да постигне напредък с всеки от своите възпитаници: “Резултатите са мънички, но за нас са огромно щастие и това децата го усещат, а също и родителите. Те ни се доверяват и тяхната признателност е нашата награда.”

За децата в Центъра се грижат педагози, които работят там от дълги години независимо от предизвикателствата, защото възприемат тази институция като свой дом. Това обяснява най-младият педагог в учебното заведение Ирина Бакърджиева.

25-годишната учителка още от съвсем малка пребивава в Центъра, но не като възпитаничка, а заради майка си, която работи там. Ирина отраства с тези деца, ходи с тях на летни лагери, прекарва голяма част от времето си в Центъра. Усеща го като свой дом много преди да започне да работи там. Макар че в началото не си го представя, постепенно в нея съзрява желанието да бъде учител, при това не в масовото училище, а именно в такъв тип институция, където са деца със СОП.

Завършва Великотърновския университет и “Специална педагогика” като втора магистратура в Софийския университет. Още докато следва, Ирина се насочва към Центъра, който добре познава. Тя има уникалната позиция на човек, който съчетава гледната точка на дете, запознато с живота в училището, и позицията на човек, поел съдбата си съзнателно в ръцете си. Макар и много млада, Ирина Бакърджиева излъчва увереността на човек, който е на мястото си.

“Тази институция е нашият дом, тук ние сме си вкъщи, не го чувстваме като задължение, защото сме на работа! Тези деца приемаме като наши деца – те живеят в общежитието, прекарват доста голяма част от живота си с нас, учителите и възпитателите, с непедагогическия персонал дори, които също са звено от това семейство”, обяснява Ирина. Тя вярва, че си заслужава да има повече млади хора в тези институции, защото опитът на възрастните е много важен, но детето приема по-лесно човек, който е по-близо до него като възраст и разбирания.

“Тези деца са различни, но са просто деца за мен и се радват на същите неща, както и децата без увреждания”, разкрива младата учителка формулата, която помага на нея и нейните колеги да преодоляват ежедневните трудности. “Очакваме нови, нуждаещи се от нашата подкрепа и любов деца със СОП, защото тук ще намерят мястото да напредват и подходящите за тяхното развитие специалисти. Затова дарението на издателство Клет е изключително ценно за нас”, казва Ирина Бакърджиева по повод дарението от събраната за рециклиране непотребна хартия в рамките на националната кампания “Чисти училища за светло бъдеще” на издателството. Чрез проявата на благотворителност се подпомага равният шанс - кауза благородна и ценна не само за училището, но и за цялото общество, убедени са педагозите от Центъра.

В днешните трудни времена не е лесно да си учител. “Днес учителят трябва да бъде и родител, и приятел, и лекар, и администратор, и машинописец, и още, и още. Това е то „чудото български учител“! Хулен, претоварван, но и обичан, уважаван, пръскащ знания и светлина и благодарен за жадните детски очи. Да си учител, отдавна не е само професия - това е начин на живот, съдба”, казва Мария Съева, директор на ЦСОП - Ловеч, и допълва: “Имаме много за даване, за да има какво да раздават и тези след нас!”