Рубриката „Учителите на България -  #НовотоПоколение“ на издателство Клет България, съвместно с вестник "24 часа", продължава с историята на учителя по информатика Виолина Желязкова от Варна.

Животът на Виолина Желязкова се дели сякаш на две епохи. Днес тя е учител, работи с деца и спокойна, усмихната се прибира всеки ден у дома. Семейството й с радост подкрепя промяната на предишната Виолина - напрегната и вечно ангажирана с ръководството на екип в търговска компания. Там е първата й работа след Икономическия университет във Варна, където придобива бакалавърска степен по информатика. След няколко години в компанията Виолина осъзнава, че не изпитва удовлетвореност на мястото, където е, и  че има нужда от промяна.

Към училището я насочва любовта й към децата. Самата тя като майка на малко дете отделя много време за неговото възпитание и й допада ролята на възпитател. Записва дистанционен курс за придобиване на квалификация „Учител по математика и по информатика“ към Бургаски свободен университет и  година по-късно, придобила необходимата квалификация, тя става преподавател в Средно училище „Неофит Бозвели“ във Варна.

Сега, като си спомня първото събеседване с ръководството на гимназията, Виолина си дава сметка, че са й гласували голямо доверие. Макар да няма педагогически опит  към онзи момент, тя ги печели със своя професионализъм в информационните технологии и най-вече със своята лична мотивация - да се посвети на деца, да ги учи и да се учи от тях.

Самата тя като ученичка се справя с лекота с математиката и освен да решава трудни задачи се научава винаги да търси решение при трудности. Трудното настъпва на 15 септември миналата година, когато Виолина Желязкова застава за първи път като преподавател пред класа и трябва да преодолее притеснението си да говори пред хора. Скоро това смущение отминава и младата учителка се фокусира единствено върху задачата да подготви интересни часове, с множество практически задачи, които ангажират вниманието и мотивират напредъка на учениците.

“Децата са толкова технологични в днешно време”, казва г-жа Желязкова, която постоянно се старае да прилага интерактивни  методи и иновативни подходи. В училището има софтуерна и хардуерна паралелка и информатиката е на почит, но когато ги грабне интересът, децата са по-мотивирани да учат и се стараят в часовете. Самата Виолина отделя много лично време и внимание, за да накара учениците да осмислят самостоятелно информацията, защото “когато им се даде нещо наготово, интересът им се губи”.

Тази учебна година младата преподавателка е разработила и съвсем нов подход - напредналите ученици ще могат да се изявят като учители, като подготвят самостоятелно непознат материал и го предадат на своите съученици. Идеята е да усетят какво е да си на мястото на учителя, да не се притесняват да представят и защитят идеите си пред публика, да се научат да преодоляват себе си и да имат увереност, че могат да се справят.

“В днешното технологично време, когато всяка втора професия е свързана с компютри и можещи и знаещи кадри, децата осъзнават, че трябва да внимават в час”, убедена е Виолина. Затова им посочва как ежедневно използват дадено знание от часовете й, обсъжда с по-големите  ученици професионалното им развитие и ги учи да надграждат стъпка по стъпка онова, което им е интересно.

“Младите трябва да мечтаят и могат  да рискуват”, казва Виолина, разбирайки много добре колко сила и мотивация ти трябват понякога, за да постигнеш вътрешна хармония, дори това да означава да направиш рязък завой в професията.

Лъчезарна, винаги спокойна, г-жа Желязкова създава ползотворна атмосфера в час, всеки може да се изкаже спокойно, дори да сгреши, или да зададе въпрос, без да се срамува, че не знае. “Във време на ежедневен стрес, динамичност и напрегнатост моята лична кауза е децата да са спокойни и добри, да си помагат като екип и да споделят знанията със съучениците си.” Именно на тези три неща - уважение, взаимопомощ и благородно съревнование, учи Виолина и новите осмокласници, на които е класен ръководител от тази година.

“Децата трябва да знаят, че могат да ни се доверят и да получат помощ от нас, като вторите им родители в училище”, казва тя. Убедена е, че учениците не трябва да се чувстват зависими, а отговорни, защото в противен случай ще губят желание и интерес. А учителят е спойката между знанието и ученика.

“Професията ни дава много. Децата ни зареждат, те са винаги в добро настроение и са стимул да се развиваме и ние, да надграждаме всеки ден това, което знаем и можем.”