Покажи филтри

Учителят възпитава и формира хора

Александър Тачев е само на 28 години, но учениците се съветват с него при различни житейски ситуации и са убедени, че е „велик психолог“. Как младият учител по философия, с едва четири години практика, успява да спечели доверието на младежите и да отговори на високите изисквания към тази професия, прочетете в съвместната рубрика на издателство Клет България и 24 часа „Учителите на България“. 

 

Александър Тачев  преподава философски цикъл на ученици 8. до 12. клас в плевенското Средно училище “Стоян Заимов”. С това училище е свързан сякаш целият му живот. Той не само е възпитаник на гимназията, но и майка му е била учител по философия там.  Закономерно, Александър е отличен ученик, без възможност да отиде неподготвен в час или да скрие някоя оценка. Като преподавател майката на Александър се отличава с чувството си за хумор и умението да предразполага учениците. Това взаимодействие впечатлява Александър и философията и психологията стават любимите му предмети. Днес г-н Тачев се стреми да прилага същия подход в часовете, но на онзи етап от живота си, може би заради авторитета на родителя – учител, не смее дори да си представи себе си застанал зад катедрата.

 

След гимназията кандидатства във Великотърновския университет и го приемат от първи опит във Философския факултет. „Логиката ме затрудняваше доста, сега пък трябва да я преподавам, но поне я научих“, с чувство за хумор заявява Александър. Пътят обратно към неговата гимназия се открива с такава лекота, че сякаш е бил предначертан. Едва завършил семестриално, Александър решава да кандидатства за работа в СУ „Стоян Заимов“. Подава документите си и с изненада, само часове по-късно, разбира, че е приет. Датата е 10 септември. Така само за пет дни бъдещият учител трябва да се подготви за началото на учебната година с уроци и разпределения – все неща, които не се преподават в университета. Няма и никаква представа как ще преодолее вродената си стеснителност,  когато застане пред учениците. И досега си спомня практическия изпит като едно от най-страшните си преживявания, застанал пред вперените очи на единадесетокласниците, треперещ от притеснение.

 

Така г-н Тачев започва своя път в учителската професия на скромните 24 години. Негови колеги всъщност стават доскорошните му учители, към които продължава да изпитва огромен респект и да се обръща на „Вие“. И досега му е странно да им заговори на малко име, независимо че след четири години вече е натрупал преподавателски опит и самочувствие. „Университетът не дава знание за самата професия, тук колегите са безценни“, казва г-н Тачев.

 

Майка му, макар сега да преподава в друго училище, си остава един от основните примери за подражание. От нея възприема подхода учителят да е приятел с учениците, но и да е взискателен и да пази границите.  Този баланс е ключов, защото работата е много динамична, всеки ден се случва нещо различно. Познаването на учениците  и добрата комуникация градят взаимното доверие и уважение, а оттам и улесняват учебния процес.

 

Александър дава пример с десетокласниците, на които става класен ръководител от тази учебна година. Преподава им и се познават отпреди, но едва сега ги опознава наистина. И то точно в година с пандемия и онлайн обучение. „Давам всичко от себе си, но ситуацията ме затруднява, по-труден е контролът“, споделя младият учител.  В часа на класа децата се държат различно, споделят повече с класния и разчитат на неговото разбиране. Независимо от близостта във възрастта им, г-н Тачев не позволява да фамилиарничат или да злоупотребяват с доверието му, при проблем се опитва да разбере каква е причината за дадена постъпка и така ученикът сам да анализира и оцени поведението си.

 

Първия път, когато ученичка поискала от него съвет за семеен проблем, Александър осъзнал, че вече го възприемат като човек, от когото могат да се учат и да се вслушат в мнението му. В друг случай младеж, счупил стъкло, го попитал дали да си признае. Всеки учител с дългогодишен опит може да се припознае в такава ситуация, но когато си млад и тя ти се случва за първи път, осъзнаваш всъщност колко голяма отговорност носиш, защото възпитаваш и формираш хора. Разбира се, г-н Тачев посъветвал тийнейджъра да си признае и да събере пари, за да възстанови стъклото, но и научил учениците на още нещо - ако ни се случи нещо неприятно, това е нужен урок за нас, през опита научаваме и за себе си, и за другите, и за всяко нещо си има причина и точно определено време, място и хора да се случи. Отговорността е едно от основните неща, с които се занимава философията. Да познаваш възгледи отпреди хиляди години, ти дава знания, които разширяват мирогледа. Александър също често дава примери от житейския си опит и въпреки младостта си свързва умело написаното в учебника с човешката ни природа.

 

„Ролята на учителя е да подтиква и насочва децата в правилната посока. Учителят е вратата към знанието, но ученикът сам решава дали да влезе“, убеден е г-н Тачев.  Г-н Тачев не се задоволява просто за разкаже материала, а чрез дискусия и свободно споделяне на мнение иска децата да усвоят и осмислят информацията и сами да стигнат до заключенията. Следвайки житейската мъдрост „повторението е майка на знанието“, често изпитва на едни и  същи въпроси различни ученици. Понякога се оказва, че вторият не може да отговори, защото не е подготвен, но и не е слушал отговорите на първия изпитан.  Така Александър преподава още един важен урок - умението да се концентрираме в това, което правим, за да дадем максимално качество в това, с което се занимаваме.

 

Уроците включват много теми за дискутиране. В часовете по психология обсъждали ролята на езика на тялото в комуникацията. Г-н Тачев трябвало да отгатне кога някой казва лъжа, кога - истина. Децата били впечатлени от своя учител, заключили, че е „велик психолог“.  

 

Младият учител харесва динамиката в работата си, срещите с много хора, забавно му е и с учениците, и с колегите: “Всеки ден е различен. В даден клас, дори само един ученик да отсъства, това променя вибрацията, всичко е различно, абсолютно целият клас и целият ден се променя.“  Неговият усет към звученето, хармонията в класа се дължи донякъде и на любовта му към музиката, която е негово хоби и страст. Така както успешно композира  електронна музика, така усеща и децата какво мислят и искат.  И сякаш, за да има пълно съзвучие в тоналностите на хората, с които животът го среща, бъдещата му съпруга също е учителка. Споделят опита си у дома и си помагат.

 

„Професията изисква огромно търпение и  човек трябва да чувства наистина, че тази работа е за него. Прибираш се у дома и продължаваш да мислиш за работата. Всички усилия си заслужават заради момента, в който осъзнаеш, че си спечелил доверието и приятелството на своите ученици“, убеден е Александър. „Да си учител, е призвание. Тази професия е фундаментална за човечеството, защото учителите преподават не само уроците, но и изграждат бъдещото поколение.“

 

 

Учебници

Учебници

Помагала

Помагала

Речници

Речници