Рубриката „Учителите на България -  #НовотоПоколение“ на издателство Клет България, съвместно с вестник 24 часа, продължава с историята на младата класна от Шумен - Десислава Тонева

Ако срещнете Десислава Тонева по училищния коридор, спокойно можете да я сбъркате с ученичка. Тя е само на 25 години и освен преподавател по български език и литература в  Средно училище “Панайот Волов”, Шумен, е и класен ръководител на 8 клас. С професията я свързва емоцията по изненадващ и за самата нея начин.

Самата Деси като ученичка обича хуманитарните науки и най-вече българския език и литература. Вдъхновение да тръгне по пътя на учителската професия получава от преподавателката си по литература в 9. клас. Деси записва българска филология в Шуменския университет и обмисля научна кариера за своето бъдещо развитие. Но в четвърти курс започват обичайните студентски практики в училище. Тогава, още на първия самостоятелен урок пред ученици, преподаването много й харесва. Следващият урок - още повече от първия. Практиката, уроците, взаимодействието с децата - всичко й е интересно, забавно, заставайки от страната на учителската катедра. Деси се справя отлично с държавните изпити и скромно казва, че го дължи на успешното  сработване с учениците като един екип.

Това чувство на екипност и удовлетвореност от съвместните усилия я връща завинаги към нейната ученическа мечта – да бъде учител. След университета Деси започва работа в училището от стажа, със същите ученици, но по заместване и за кратко.

Събрала малко кураж и известно самочувствие, кандидатства в  Средно училище “Панайот Волов”, Шумен. Директорката й се доверява, макар че Десислава е едва с няколко месеца стаж и училището е иновативно, а и не е запозната с тези методи и практики. Поверяват й шестокласници, и то точно иновативните паралелки. Колективът е амбициозен, с млади учители, мотивирани да разработват интересни подходи като интегрираните уроци, споделени между двама или трима преподаватели, които интегрират различни дисциплини, като учениците са активно въвлечени в презентацията на материала, обяснява Деси. Училището прилага и проектно базираните уроци. Децата ги харесват, защото те им показват по-ясно взаимосвързаността на учебните дисциплини с практическото приложение в живота.

“За разлика от времето, когато аз бях ученичка, за днешните ученици презентацията не е достатъчна, за да ги заинтригува. Най-занимателна за тях е игровата практика.” Деси бързо навлиза в работата и започва да използва интерактивната иновативна среда iZZI и игровата платформа Kahoot, които предизвикват доста емоции на учениците и провокират състезателния дух в тях. За г-жа Тонева е важно на децата да им е интересно: “Игровият елемент е ключов в iZZI, повечето упражнения са под формата на игра. Интерактивната платформа помага по-бързо да възприемат и по-лесно се получава ефект, отколкото ако например ги накарам да прочетат същия материал в хартиения учебник. Това е дигитално поколение, по различен начин възприема информацията.”

Младата учителка си признава, че и тя се забавлява с този начин на преподаване. “Не мислех, че от другата страна може да бъде забавно, защото горките ни учители навремето не бяха особено доволни винаги, когато излизаха от час. Сега преподавам в четири паралелки и всеки час минава различно, емоцията е различна и няма как да ти омръзне”, откровено споделя тя емоциите, които й носи професията.

За младия човек е важно да има предизвикателство, което му носи удовлетворение. “Наистина ми харесва да бъда учител, ходя с огромно удоволствие на работа”, споделя Деси. Тази година е още по-вълнуваща за нея, защото голяма част от учениците й са нови. “За да се сработим, първо трябва да станем един екип, добре смазана машина. Градя отношения на взаимопомощ. Децата ми помагат по някакъв начин да си проведа урока. Аз им помагам да се справят със следващото предизвикателство, било за следващия час, било за външното оценяване.”

Деси черпи енергия и се зарежда от очите, вперени в нея, от емоцията, която излъчва класът. Работата си има и своите специални моменти, когато човек осъзнава, че всички усилия 24/7 са си заслужавали: когато бие звънецът, а учениците не искат часът да свърши; когато твой ученик ти каже, че иска да стане учител като теб!

“Разковничето е да им се преподава достъпно. Съзнавам, че не всичко може да им бъде интересно и се старая да не водя монолог като един Хамлет”, смее се Деси. Насърчава учениците си да се поровят, да помислят сами и да се потрудят за следващия час. Понякога й задават въпроси, които я изненадват. Затова си налага да мисли като тях (та нали разликата в годините им не е толкова голяма) и успява да ги изненада със знанията си за различни мобилни приложения. Търси тяхното мнение или преживяване по дадена случка и не се притеснява да споделя своя опит или да им позволи да я опознаят.

“Учениците са взискателна публика и ако ги загубиш по някакъв начин, а това може да стане за “ей, толкова”  понякога,  е трудно и дори невъзможно да се намерим отново.”

За Деси учителската професия, преди да бъде професия, е предизвикателство и призвание: “Да си учител, е прекрасно, но трябва да си готов да дадеш цялата си любов към това, което правиш.”