Рубриката „Учителите на България -  #НовотоПоколение“ на издателство Клет България, съвместно с вестник 24 часа, продължава с историята на младия учител по география Християн Торлозов от Сливен

Млад, усмихнат, сърдечен. Това е първото впечатление от младия учител Християн Торлозов, който преподава география едва от година, но се чувства щастлив и уверен на мястото, на което се намира. А то е Осмо основно училище “Юрий Гагарин” в Сливен, където миналата година 25-годишният младеж получава шанса да покаже на своите ученици не само ползата от географските познания в живота, но и той самият да се докаже като човек и професионалист.

Роден и израснал в Сливен, Християн е примерен, ученолюбив ученик, завършва езикова гимназия с профил английски и немски език. Признава си, че не всички предмети харесвал тогава, но от всеки намирал по нещо полезно за в бъдеще. Днес продължава да е убеден, че всички науки са ценни и си заслужават усилията да се възприемат, и точно това обяснява самият той на своите ученици. Спомня си с признателност  сърцатата си учителка в основното  училище, която преподавала по толкова интересен начин историята, че децата се отъждествявали с рицарите и другите герои от учебника. На класната си ръководителка в гимназията пък дължи любовта си към българската литература и уникалните поети, които докосват душата.

Мечтае да стане учител от малък. Последният ден в училище му носи такава тъга, че си обещава един ден да се върне отново:  “Радвам се, че постигнах тази  моя мечта, тъй като за мен учителят е човек, който е призван от професията си, готов да даде всичко от себе си, за да образова останалите.”

Пътят на Християн Торлозов към учителската катедра минава през студентската скамейка, а специалността му дава онова, което иска да преподава. Наред с природната и стопанска география изучава педагогическите подходи. Осъзнава как неговите учители са полагали неимоверни усилия, за да спечелят и задържат вниманието на учениците си, което се оказва, че всъщност никак не е лесно. Учи задочно, но трудностите го мотивират още повече да завърши и практикува учителската професия.

Така с диплома в ръка, но без всякакъв опит Християн опитва да получи своя шанс и кандидатства в сливенското ОУ “Юрий Гагарин”.  Директорката  събеседва с него и му  гласува доверие. Нещо повече - наред с часовете по предмета му възлага и класно ръководство на петокласници.

Така Християн изведнъж трябва да опознае 300 нови характера, 300 “малки вселени”, както казва той.  В първите дни дочува как учениците обсъждат новия учител по география, че е млад и следователно “наш човек”. Но макар и съвсем в началото на професионалния си път, Християн показва достойнство и сериозност, които респектират децата. Постоянната динамичност на работата представлява може би най-голямото предизвикателство за него като класен ръководител, поне в началото. “В университета те учат как да бъдеш педагог, но не и как се попълва документацията. Радвам се, че сега имах възможността да се докосна - вече като учител - и до прословутия хартиен дневник, който ми създаваше доста емоции като ученик.”

Младият класен постоянно се интересува децата къде са, защо някой не е дошъл на училище, какъв е успехът му по предметите. Според него трябва да опознаеш много добре детето, за да може да се развива. Затова си позволява понякога да допуска разширяване на темите, свързани с географската  наука. Голяма част от децата в училище са деца на музиканти и той често им говори за географията в музиката, посочва им практическата полза от знанието в живота и така да ги мотивира да усвояват знанията в училище.

Една учебна година вече е зад гърба на най-младия преподавател в училището. Всяка сутрин се събужда и отива на работа с намерението в края на деня децата да са научили поне едно нещо, което го знаят истински. “Училището е със 100% малцинствени групи. За тези ученици всяко научено нещо е една малка стъпка, но за тях е голям плюс в живота”, казва г-н Торлозов. Най-ценното знание обаче, което иска да получат неговите ученици, е да не спират да се развиват, да са съпричастни към останалите и да не бъдат безлики.

“Тази професия е възможност за млади, енергични хора, готови да споделят своите нови подходи и отдаденост. Трябва да обичаш и науката, без значение коя точно си избрал, и да обичаш училището като институция.”