След броени дни отново ще бие училищният звънец и празните класни стаи ще се изпълнят с нетърпеливи ученици. Там ще ги посрещнат техните учители, готови да споделят не само своите знания, но и своите сърца и усмивки. За мястото на учителя днес и променила ли се е неговата роля през годините, разговаряме с г-жа Искра Георгиева, преподавател по информационни технологии с над 20 години опит в професията.

Да си закърмен с математика

Математиката съпътства г-жа Георгиева от най-ранните й години. Тригодишна за първи път влиза в Изчислителния център, където работи баща й. Машините, магнитните ленти, които неспирно се въртят, служителите в специални дрехи за  стерилна чистота впечатляват и очароват малката Искра, която заявява: “Искам да стана математик.” Подкрепа получава от баща си, който я окуражава винаги, че може да се справи и че трудните неща за нея са лесни. Заедно обсъждат теми от информационните технологии и изчислителната техника, заедно разлистват дебели книги по математика и програмиране. Сега децата се учат на програмиране с компютър, а тя тогава е пишела кодове в тетрадки, които проверявали баща й и любимата й учителка в Математическата гимназия във Враца, спомня си г-жа Георгиева. Семейството и учителите й я учат, че трудностите не са причина да спреш по пътя към своята мечта. Участието в математически състезания оказва силно влияние по-късно в бъдещата й работа като учител. На 15 години се сблъсква с първото си голямо разочарование. Макар да е във върхова форма на подготовката си за математическо състезание, Искра е спряна от участие. Днес, когато преценява възможностите на своите ученици, се сеща с усмивка за този случай. През противоречиви емоции и доста сълзи достига до разбирането, че всъщност състезанието не е с някой друг, а с нас самите и във всеки момент трябва да правим най-доброто, на което сме способни.  Макар тогава в детството си да решава, че предпочита да работи с машини, а не с хора, по ирония на съдбата като учител по информационни технологии й се налага да работи с много и различни хора и да преодолява вродената си стеснителност. Споделя, че избрала професията учител не само поради силното си желание за работа с млади хора, но го дължи и на нейните любими учители и уважението на нейните родители към тази професия.

Като Първо няма второ

Завършва математика в Софийския университет. След кратко учителстване в Русе и Враца съдбата я отвежда в Първо средно училище “Пенчо Славейков”, в центъра на София, където вече 18 години влага всичките си усилия и талант. За Искра Първо училище е лаборатория за таланти, на отговорни млади хора, осъзнали своята свободна воля и своето призвание. За всичките й колеги от Първо СУ професионализмът на именитите предшественици също е много задължаващ.

В дистанционното обучение българското училище скача внезапно. Но Искра не е изненадана, била е убедена, че системите за отдалечена работа, които изучава в часовете със своите ученици, няма как да останат неизползвани. Снабдява се единствено с чифт нови слушалки с микрофон и била готова. Една от огромните ползи, които тя намира в дистанционното обучение, е, че от една страна, то позволява на много хора независимо от отдалеченост, възраст и здравословно състояние да придобиват нови знания съобразно своята мотивация и нужда, а от друга, образователната ни система да се възползва от богатството от знания и умения на по-опитните преподаватели.

За професията на учителя

При дистанционното обучение работата далеч не приключва с края на занятията, напротив - учителите непрекъснато четат, обменят знания, файлове, ноу-хау, подготвят материалите си за следващите часове. “Като учители продължаваме да учим през цялото време и да поддържаме нивото си. Много е важна помощта на колегите, свършиха страхотна работа, работят денем и нощем, упорити и всеотдайни са”, заявява Искра. Според нея учителската професия е от изключителна важност за съвременното общество. Поради това тя не се свежда до влизането в час. Важно е общуването с децата. Важно е и да се изгражда партньорство с родителите, основано на доверие, да се търси общ език в името на по-добро бъдеще. Самият учител често съчетава няколко социални роли. Той не само обучава, но и възпитава.

Г-жа Георгиева говори с любов за учениците си. Според нея е погрешно схващането, че един ученик е слаб. Начинът и времето за учене на едно и също нещо при различните хора е различен. Ако повярваш в едно дете и успееш да го убедиш, че може, и го подкрепиш, за да ти даде възможност да го въведеш в света на науката, тогава успехът е сигурен.

Искра преподава на 8, 9 и 10 клас, паралелки с чуждоезиков профил. За да проведеш един успешен час, не е достатъчно да имаш прекрасна научна подготовка и знания за психо-когнитивните особености на възрастовата група. В две паралелки девети клас - едната на деца, занимаващи се активно със спорт, а другата - на влюбени в литературата артисти, часовете протичат различно, но целта е една и трябва да бъде постигната. Когато някой талантлив ученик я разочарова с резултата си поради мързел или несериозно отношение, тя му обяснява, че това е една пропусната възможност за него - та нали математиката като универсален език е още едно безценно знание. Смята, че изпитите и състезанията са не само възможност да получиш признание, награда, диплома, но и шанс да помислиш как да настигнеш и дори изпревариш по-добрите. Шанс да се научиш да преодоляваш загубите и да продължаваш напред. И че победите и загубите не те правят по-малко ценен и обичан. Това е житейската философия, която преподава на децата -  винаги да гледат напред и нагоре. 

Лято - с бисквити, кисело мляко и хубава книга

Макар да е пристрастена към технологиите и да не се разделя от телефона си, Искра обича да спортува, да рисува, но най-много да чете книги, дори да са електронни. Когато й е трудно, се връща в спомените си към един вълшебен момент. Лятна математическа лагер школа на Леденика. Става рано сутрин, за да тича. Още помни пеенето на птиците, влагата във въздуха, магическия изгрев на слънцето, уханието на мента, мащерка и равнец...

На прага на новата учебна година

Въпреки здравния риск учителите ще бъдат на работните си места. “Трябва да учим, за да сме можещи и знаещи утре”, казва Искра и допълва: “Учителите и родителите желаят най-доброто на децата, но трябва да работят заедно, да са в синхрон, да се изслушват взаимно. Децата просто трябва да имат доверие на учителите си, защото на този, който ти вярва, можеш да дадеш всичко, което имаш!”