Младата учителка от Благоевград Мария Стоянова мечтае да види учениците си успешни и реализирани в живота

Да си учител, е призвание, а не просто работа. Запознахме ви с лицата на обикновени български учители, които, макар да са различни, са обединени от едно – всеотдайността към професията. Българският учител доказа, че е адаптивен, иновативен и има своята история за разказване.

Любимата рубрика „Учителите на България“ на издателство Клет, съвместно с 24 часа, се завръща с ново послание - #НовотоПоколение. Ще ви срещнем с историите на млади български учители, отдадени на професията и бъдещето на своите възпитаници.

Представяме ви първата история от новата поредица.

Млада, чаровна. Това е първото впечатление от срещата с 27-годишната учителка по английски Мария Стоянова от Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“, Благоевград. Толкова млада изглежда, че ако я срещнеш на улицата, спокойно ще я сбъркаш с ученичка. Всъщност това й се е случвало неведнъж, когато започва работа в училището преди 6 години. “Не мисля, че аз избрах какво да правя. Самата професия ме избра”, признава тя с прямотата на днешните млади хора, които не се страхуват да търсят своето място в света, докато го открият.

Любознателен ученик е, напористо изказва мнението си, но и активно работи върху характера си още от дете. До седми клас учи в малкото училище в с. Бело поле, община Благоевград. В класа били само 7 ученици, всичките отличници. „Мечта за всеки учител е да може да посвещава толкова внимание на учениците си“, дава си сметка Мария, правейки сравнение с големите класове от по 30 души, в които влиза днес тя като преподавател.

През годините среща доста млади педагози, амбициозни, вдъхновени, готови да предадат знанията си, стегнати и строги в работата си. Мария попива ентусиазма им и планира да бъде като тях, но не педагог, а… педиатър! Нуждата да се грижи за деца и усетът й към чуждите езици намират пресечна точка в приложната лингвистика. Още преди да завърши Югозападния университет в Благоевград, съдбата я връща в „нейната“ гимназия. Тези от учителите, които я познават от ученическите години, я посрещат с разтворени обятия. Мария сякаш въплъщава плода на техните усилия и те с радост виждат един успял, реализиран човек. А тези колеги, които не я познават, я бъркат с ученичка и даже я спират с въпроса защо не носи училищната униформа.

Дребна на ръст, Мария действително се слива с гимназистите, на които преподава вече 6 години. Миналата година завършва първият й випуск, с който работи още от подготвителния 8. клас. В езиковата гимназия децата влизат с конкурс, мотивирани са и не създават проблеми, казва тя. Да, случвало се е да й е трудно с определени класове. С времето развива своя подход, научава се, че трябва да обяснява ясно и просто.

Води Клуба по реч и дебати на английски език. Учениците от клуба са постоянни национални шампиони и Мария скромно твърди, че е само техен „администратор“, защото децата са талантливи и сами постигат всички успехи. Нейна ученичка вече е пълна стипендиантка в университета в Ню Йорк, което е повод за лична гордост на младата учителка. Всяка година децата участват с голям интерес в състезанието на Асоциацията на Кеймбридж училищата и тази година се надяват да имат състезатели в Националния кръг.

През 2019 г. Мария печели стипендия на фондация “Фулбрайт” по медийна грамотност и след 2 месеца на обучение в САЩ развива много успешно такъв клуб и в своята гимназия. Заедно учители и ученици подкрепят различни благотворителни каузи, работят тясно с Американския университет в Благоевград и въобще списъкът с възможностите пред инициативните, според Мария, с преминаването към активно онлайн общуване, се увеличава многократно.

Учениците и взаимното уважение

Мария държи на приятелския контакт с възпитаниците си. „Днешните ученици са доста интуитивни на кого да се доверят, имат отворено отношение“, казва тя. Нейното поколение приемало учителя като някого, на когото трябва да се възхищаваш автоматично от първия ден в класната стая и да го слушаш. „Когато работиш с ученици в 21 век, уважението към учителската професия се печели. Вървим към времето, в което учителите ще са техни ментори, наставници, а не ръководно тяло, което контролира“, убедена е Мария. След като излязат от училище, младежите трябва да са самостоятелни и училището следва да ги подготвя именно за това, вярва тя.

За учителската професия

Учителят трябва да бъде преди всичко човек с отворен мироглед, да е толерантен. Обучението е двустранен процес - Мария научава от децата, както и те се учат от нея. Всяко споделено знание е ценно, защото не се знае кое от наученото днес ще бъде приложено утре.

Учителят трябва да е и авантюрист, който обича децата и е отворен към новото. Умението да се радваш на малките хубави неща се възпитава. Днес навсякъде има камери, телефони, всяка дума и действие на учителя са на показ. Натъжават я онези гласове на критика към учителите, полагащи огромни усилия в условията на пандемия. „Колегите правят истински стойностни неща, не формални.“ Самата тя била уплашена в началото и не вярвала, че ще се получи толкова добре и ефективно обучението онлайн.

Учителската професия е за цял живот, когато я приемеш от сърце. Наред с това, за да стане тя по-привлекателна за новото поколение педагози, трябва да се подходи отрано към кариерното развитие на децата, смята Мария: „Младите учители са по-близки като светоглед до учениците. Активното преподаване иска енергия. То е пренос на енергия. Те са толкова много и млади, и енергични - ти си един, ти си млад и въпреки това не винаги можеш да се справиш с тази енергия.“

Мария е истински привързана към своите ученици – настоящи, бивши и бъдещи. Казва, че би общувала с тях и извън професионалния си живот. Нейната кауза е да види учениците си пораснали хора, със знания, които могат да приложат в сферата, която на тях им харесва, да бъдат успешни по своя си начин: „Нека да развият това, което носят в себе си, всичко имат. Гордея се с хората, в които се превръщат, и не бих заменила за нищо това общуване!“