Съвместната рубрика „Учителите на България - #НовотоПоколение“ на издателство Клет България и 24 часа продължава с историята на един млад учител от Русе - Веселин Досев, който обича предизвикателствата и смело споделя възгледите си.

Веселин Досев е начален учител в Средно училище с преподаване на немски език “Фридрих Шилер” в Русе. Започва работа там директно от студентската скамейка. Преподава вече 9 години, само в това училище, и не възнамерява да сменя професията. Днес! Но това невинаги е било така.

Признава откровено, че е станал учител донякъде по случайност. Като ученик изучавал компютърни системи и мечтаел да учи и работи в САЩ. Младежът обикаля известно време по света, преди да се завърне в България и да захване сериозно със следването. Педагогиката се оказва наистина съдбовна за него, и то по две линии – среща го със съпругата му и също така става негова професия.

По време на студентската практика Веселин се справя много добре и за първи път осъзнава, че учителстването му харесва. Завършва с правоспособност да преподава английски език и кандидатства за такава позиция в сегашното си училище. Явява се на интервюто последен и с характерната си откровеност споделя с приемащата комисия възгледите си за това как трябва да протича часът и каква е ролята на учителя. Тръгва си от събеседването убеден, че сам е заличил всички шансове да бъде приет. За негова огромна изненада обаче той е одобрен и започва като възпитател.

Всъщност започва един съвсем нов етап в живота на Веселин. Попада на изключителни педагози, с които работи пряко и му помагат в началото. „Школата беше много добра, макар и нелесна“, дава си сметка той. На втората година получава класно ръководство и поема първия си първи клас. Днес, 9 години по-късно, води първокласници за трети път и още работи със същия екип колеги, от които продължава да се учи, особено при обучението в електронна среда: „Ако продължавам да се уча, един ден може и да стана добър учител“, скромно, без всякаква престореност казва Веселин.

Болезнено откровен, споделя, че в началото, още несемеен, отделял повече време на работата, докато сега, вече с две деца, се учи да разпределя времето. Преди няколко години, в критичен момент, дори обмисля да смени попрището, но като човек, който обича предизвикателствата и не се огъва пред трудностите, решава да удвои усилията и да се посвети изцяло на професията.

А професията изисква голяма гъвкавост не само заради трудностите в дистанционното обучение, а и заради отношенията между учителите, учениците и родителите.

Ролята на учителя

Той трябва да усети дали иска да е там, сред децата, или не. „Ако ние, началните учители, не сме отдадени на професията, ако в първи клас не положим правилните основи, после е късно“, убеден е Веселин. Сутрин влиза в клас с настройката „очаквай неочакваното“. Знае, че каквото и да е планирал за деня, то ще се промени. „Не съм подготвен за това, което ще се случи, но съм подготвен да го овладея.“

Харесва работата в класната стая – учениците са по-концентрирани, лесно получава от тях обратна връзка дали са разбрали материала, усеща непосредствената им нагласа. Учениците го зареждат с положителна емоция, забавните моменти си записва в тетрадка с бисери, които споделя с учениците в края на випуска, в 4. клас. Но бисерите не са единственото нещо, което ги забавлява.

Веселин Досев смята, че той трябва да забавлява учениците. “Не съм клоун, учител съм, но смятам, че трябва да им е интересно в час“, с достойнство заявява той. Като дете Веселин бил палав ученик и често му правели забележки. Днес, в ролята вече на учител, предпочита вместо да укорява, да разведрява обстановката с някоя шега, защото емоционалната пауза повишава впоследствие концентрацията на учениците. Така като усети, че са уморени, предпочита да спре преподаването и да потанцуват на песни, да решават забавни логически задачи или просто да се посмеят на някое видео в интернет. „Забавлението трябва да е основата на преподаването като процес“, убеден е г-н Досев. Може би звучи странно от устата на учител, но това е неговият подход - стъпва на реда и дисциплината, особено в първи клас, утвърждава своя авторитет и постепенно с времето смекчава строгостта, вмъква шеги и разговори. Този подход е работещ, но и търпи постоянно развитие, защото г-н Досев не само учи децата, но и се учи от тях. Тяхната чистосърдечност и невинност не веднъж са му помагали да забрави мрачното си настроение. Едно погрешно обръщение „госпожо“ или „мамо“…. И вече няма как г-н Досев да не се разсмее.

Строгият млад учител държи на реда в класната стая, но съзнава, че днешните деца не са същите като в неговото детство, когато е уважавана изначално фигурата на учителя. Иска децата да са открити с него, но и да го уважават: „Ако искаш хората да те уважават, трябва да го заслужиш, така е и с учителя.“ В това отношение разчита на тясната връзка с родителите, защото помага да осъществи добра комуникация с децата.

Учебният процес

Веселин има собствени възгледи и относно учебния процес. За него прекомерната информация отчуждава ученика от училището. “Не разбирам защо всички казват, че ученикът е в центъра на нещата. Не е, там е огромният набор от знания, които получават в училище. Децата са претоварени и аз като учител смятам, че е нужна промяна. Информацията трябва да бъде редуцирана и по направления. Всяко дете трябва да усети пътя си и да се чувства добре, че е опознало достатъчно от историята си, от света около себе си. Защото колкото и да те харесва едно дете, като го засипеш с домашни и тонове ненужна информация - няма да обича вече учителя си и ще изгуби интерес към предмета. Трябва да се промени мисленето ни на нас, учителите, за да се промени самият учебен процес и учебните програми да се олекотяват постепенно.“ За него правилният подход е, вместо да учи децата само на факти, да ги научи да работят заедно като екип, а като получат информация - да я обработят по правилния начин. „Децата трябва да играят повече, казва го човек, който е на 30 и няколко години все още не се е наиграл“, смее се Веселин. На него му е забавно в класната стая, децата го учат на нови игри, а той - на стари, и предпочита през играта да им предаде знанието. „Има много учебници, но те са помагало към урочната единица. Перфектен учебник няма, защото всеки учител е различен. Ние сме хората, които могат да направят така, че на децата да им е интересно в класната стая. Трябва да станем по-открити към децата, учителските практики да са по-достъпни.“ В каква посока трябва да се развиваме, за да задържим детското внимание, да представяме информацията пред децата по подходящ начин, е големият въпрос, който си задава Веселин Досев.

В търсене на отговора, той е сигурен в едно – че без подкрепата на колегите си един учител не може да се справи. Миналата година, когато изненадващо затварят училищата заради пандемията, Веселин осъзнава колко много всъщност си помагат: „Оставаш с един компютър и осъзнаваш че няма как да се справиш пълноценно, ако не си помагате взаимно повече от всякога.“ А неговото училище е голямо, има над 1000 ученици и е доказало във времето, че дава на обществото изключителни кадри. Младите учители имат квалификация да се справят с обучение в електронна среда. Но ако искат да пият вода от извора, трябва да черпят опит от по-опитните си колеги, защото „те ти дават нещо, на което нито една школа и университет не може да те научи“.