Съвместната рубрика “Учителите на България” на издателство Клет България и 24 часа ви среща с д-р инж. Веселин Стефанов, който на своите 33 години успешно съвместява позицията на заместник-директор, учител, класен ръководител и родител.

Столичното 51-во СУ “Елисавета Багряна” е добре познато училище за софиянци и предпочитано място от родителите за техните деца. Преди шест години там се обявява свободно място за заместник-директор по административната и стопанската дейност. Сред кандидатите е висок, тъмнокос младеж, едва 26-годишен, но вече с три години преподавателски опит, и то в университет. От този момент съдбата на Веселин Стефанов се свързва с 51-во, съединени в мисията за изграждане на позитивна среда в българското училище.

Пътят към успеха на младия заместник-директор и доктор по "Управление на образованието" обаче започва с изпитание, което формира характера и калява волята му. 

Като първокласник Веселин има възможност да учи в съседното село или в или в друг близък град, който е на 6 километра от дома му. Той избира училището, което повече му харесва, и в продължение на три години всеки ден извървява до него и обратно пеша разстоянието от 12 километра. От съвсем малък е привлечен от учителската професия. Още в 5-6 клас през летните ваканции подрежда пейки в двора на село, събира съседските деца и имитира часове в училищна среда. С тебешири, взети от училището, пише задачи на една плоскост, записва в истински дневник успеха на децата, а тези от тях, които не следват неговите заръки, събира отделно и им дава допълнителни задачи. Никой от тях впоследствие не тръгва по стъпките на учителската професия, но Веселин открива своята лична формула, осъзнава своята движеща сила.

Технологичната гимназия, която записва, му предлага възможността за професионален стаж в стомано-леарен завод и да усети практическата връзка на химията, любимия му предмет, и приложението й в живота. Ученолюбивият младеж изкарва максимален брой точки на олимпиадата по химия и е приет в три университета без друг изпит. Насочва се към Химико-технологичния и металургичен университет в София. Като кандидат с максимален брой точки той може да избере която специалност си пожелае. Но се случва нещо невероятно, което Веселин и досега не може да си обясни. При попълването на документите отбелязва неволно “Индустриален мениджмънт и стопанско управление”, което е различно от “Биотехнологии” като първо желание. Веселин приема философски случилото се като пръст на съдбата и оттук започва професионалното му развитие.

Завършва катедрата “Икономика и стопанско управление”, като още в трети курс му предлагат да стане асистент в нея. Трите години работа в катедрата не са достатъчни, за да изпълнят изцяло стремежа му към професионална реализация и той става същевременно част и от екипа на издателство Клет България, тогава “Анубис” и “Булвест 2000”. Там се запознава с колеги, които го въвеждат в спецификата на издателската дейност и формират у него отношение към училището като институция.

Веселин има следдипломна квалификация “Учител” и се оказва, че стъпката от университета към училището е повече от логична. Воден от младежка дързост и желание по-бързо да се развие и намери мястото си, напуска университета и на 26-годишна възраст става заместник-директор в СУ “Елисавета Багряна”. Заедно с колегите си  се посвещава на мисията да превръщат училището в нещо повече от сграда, където се обучават ученици, а да е позитивна среда, където творчеството на учениците да бъде развито до степен те да бъдат наясно коя посока желаят да поемат и да бъдат уверени, че могат да го направят.

Веселин Стефанов преподава две години “Технологии и предприемачество” в 7. клас, после става класен ръководител на деветокласници и поема 11. и 12. клас по матуритетния предмет “Предприемачество”. За две години учениците трябва да придобият знания, нужни им при стартирането на нов бизнес, собствен или вече създаден такъв. Идеята на предмета е да ги запознае с основите на бизнеса, различните видове организационни структури и да им помогне да се ориентират какво искат занапред, когато излязат на пазара на труда, обяснява Стефанов. “Самата среда, която 51-во училище  предоставя, кабинетите и обстановката благоприятстват това да се случи с най-позитивна връзка за учениците”, вярва той.

Често прилага като много успешен подход инициативата “Родител - учител за един ден” - кани в часовете по предприемачество родители с интересни професии да разкажат откъде са тръгнали в бизнеса, кои са трудностите, които преодоляват, и така  учениците виждат, че не само теорията е важна, но и реално предприетите стъпки. Родителите на децата от неговия клас са едно страхотно сдружение за взаимопомощ, казва г-н Стефанов. “Важно е първо да знаем, че сме на една страна, с една основна цел - техните деца, които са деца и на училището за доста години, да продължат сами напред.“ А че в точно това училище децата им дават добър резултат, личи от фактите. “Класът ми, от 29 ученици, завършва с над 5,50 среден успех”, гордее се г-н Стефанов. “Страхотен екип сме”, казва той за своя клас. Възрастовата близост му дава увереност, че те му имат доверие и че могат да споделят всичко, дори лични неща между връстници, което спомага за решаване на техни проблеми и са предотвратени доста грешки.

Всеки ден се случва нещо, което му дава увереността, че е  на точното място и в правилната посока. Това са успехите на учениците, отношението им, което личи по очите и в думите, и възможностите за развитие. Средата позволява на всеки един от преподавателите да се развива в индивидуалния си път, да се квалифицира. “Самото училище трябва да бъде давано за пример като училище на бъдещето”, смята Веселин, “кабинетите, общите помещения благоприятстват доброто развитие на учениците.”

Пример е създаденият преди 3 години стем-център, единствен по рода си сред софийските училища. Вярвайки, че “позитивната среда възпитава”, се доверяват на учениците и наистина, сега освен драскотини по невнимание, няма никакви поражения. “Добрата среда, която ние създаваме за нашите ученици, ги учи и възпитава на добро”, допълва г-н Стефанов. Самият той се чувства щастлив в тази среда, дава му сила и увереност. Преди време получил покана за развитие на друго място, но везните наклонили думите на един родител: “Г-н Стефанов, как успявате всеки ден да сте толкова усмихнат!” Тогава осъзнал, че не търси промяна. Въпреки че има административна тежест, която не се вижда от учениците и родителите, и среща неразбиране дори от негови близки, Веселин е наясно с едно - идва на работа с усмивка и желание.

Младите хора в колектива са доста и заместник-директорът се гордее, че като базово училище към Софийския университет избират най-добрите стажант-учители и така чрез примера на сплотеност, увереност в подкрепата и заедност привличат всички, които след университета са пожелали сами да останат в училище. Според Веселин Стефанов българското образование се развива в много добра посока и доверието към българския учител се възвръща, което го прави щастлив. “Не бих напуснал институцията училище като среда на развитие и на душевен мир. В нашето училище има една магия, тя е по коридорите, във всяко едно ъгълче, кътче. Училището е магия.”