Още с първите стъпки в учителската професия Стойчо Митев от Ямбол знае, че е открил своето призвание

Понякога намираш своето място под слънцето лесно, а друг път отнема време в експериментиране и търсене. И когато го откриеш, вече нямаш съмнения в избора си, защото си намерил “своето нещо”. Така става със Стойчо Митев, който поема своя път в учителската професия преди няколко месеца, но е убеден, че тя е неговото призвание.

Като дете Стойчо е добър ученик, но с буен характер. Върху него голямо влияние оказва учителят по физкултура Иван Ангелов, легенда на ямболския баскетбол, който му дава първите уроци по самодисциплина и мотивация да влага най-доброто от себе си в това, което прави. Семейството подкрепя Стойчо да се развива там, където е силата му - разказвателните предмети, и съвсем естествено той се насочва към тях и при следването. Завършва във Великотърновския университет не една, а две магистратури - по “География и икономика” и “Регионално развитие”. Първият час от стажа на бъдещия учител му носи емоция, която и досега не може да забрави. Изправен пред пълна класна стая, с толкова много очи, вперени в него, усеща как краката му се разтреперват от вълнение. Едновременно с това обаче усеща за първи път и една друга силна емоция, която се оказва определяща житейския му път - усещането да бъде в клас с децата, чувството на истинско удовлетворение и щастие.

Веднага след университета помага за кратко в бизнеса на баща си, изпробва различни идеи за своето бъдеще, като е сигурен единствено в едно - че иска да се реализира в родния си град Ямбол. Когато в началото на учебната година се открива свободно учителско място в Основно училище „Николай Петрини“, 27-годишният Стойчо не се колебае да кандидатства за него, защото вече се чувства достатъчно улегнал като човек, за да се нагърби с отговорността за други млади хора. Така новият учител по география и икономика и по история и цивилизация става част от колектива на елитното ямболско училище, където директорът умело съчетава младостта с опита. Една трета от учителите са на възраст около 25 години и към най-добрите професионални практики се добавя енергията на иновативните подходи и дигиталните методи в обучителния процес.

За Стойчо Митев е важно да се представя всеки ден като професионалист и да отговори на високите очаквания към съвременния учител. Стреми се да преподава предметите по лесен и разбираем начин, защото иска децата да вникнат в това, което учат, и да го възприемат по-лесно. За да разнообрази уроците си, използва допълнителни материали, презентации, различни видеа и 3D визуализации от онлайн платформата IZZI.

Макар да е млад и учител отскоро, г-н Митев гледа на работата си много сериозно - та нали отговаря за близо 350 деца от 5. до 7. клас! Осъзнава, че особено за петокласниците е труден преходът от началния към прогимназиалния етап. Но освен че разбира отлично детската психология, той държи на дисциплината. Определя се като “строг, но справедлив” и веднага допълва - “защото това е добре за самите деца”.

Като повечето и Стойчо предпочита присъственото пред дистанционното обучение, защото за него е важно да усети и “прочете” по лицата на децата дали са разбрали и възприели урока. “Всеки ден е неочакван за учителя и всеки час е различен сам по себе си - казва Стойчо, - но и детето може да е различно, веднъж е ангажирано да участва и напредва, друг път е дистанцирано, на други пък самият предмет не им е интересен. Задачата на учителя е да ги разбере и да достигне до тях, за да има знаещи деца”, убеден е той и е готов винаги да помогне на човек, който желае да положи усилия, енергия в това, което върши - точно както той е възпитаван.

Макар че днес не си представяме живота без технологиите, детето трябва да избягва бързосмилаемата информация и да отделя достатъчно време за четене, казва Стойчо. Осъзнава, че днешните деца са различни, че съвремието изисква интерактивни методи на обучение и очакванията на учениците са такива, но четенето е в основата на знанията, които придобиват.

Според г-н Митев ролята на учителя е да възпитава комплексни качества у учениците, да ги научи да са стойностни хора и да бъдат добри с другите. А разковничето да станеш добър учител е да обичаш децата. Емоцията от общуването с тях, която усеща при първата стажантска практика, е пуснала корени в душата му. Всеки ден Стойчо тръгва за училище с желание и с мисълта, че отива при личности и той трябва да пише в тяхната книга четливо, без грешки. Иска в края на деня учениците да споделят у дома с усмивка, че им е било интересно в училище.

Децата са спонтанни, първо говорят - после мислят, казва той. Понякога очите на децата се взират в него с трепет дали ще бъдат изпитани и какво ще стане, ако се провалят. Г-н Митев винаги дава възможност на човек да се поправи, защото това е важно за неговото развитие. Убеден е, че само най-мотивираните успяват, и сочи за пример своя ученичка, класирана на областно ниво в олимпиадата по история тази година.

Учебният процес далеч не включва само пренос на знания, то е и взаимодействие на различни поколения. След четвърт век, когато е на два пъти повече години от сегашните си, Стойчо иска да види учениците си улегнали и реализирани хора, а себе си като преподавател, натрупал опит, професионализъм и увереност. За младите учители като него професията е ценен житейски урок - по концентрация, отговорност и стремеж към съвършенството.